За първи път в историята игрите носят наименованието '' летни '', тъй като през същата година френския зимен курорт Шамони е домакин на Зимни олимпийски игри.
Париж приема спортистите на 44 страни. Най-много рекорди се поставят в леката атлетика, като финландският атлет Пааво Нурми печели 5 златни медала. Най-добре се представят спортистите на САЩ (особено в плуването, където изгрява звездата на Джони Вайсмюлер), следват Франция и Финландия.
На игрите в Париж България се представя в състезанията по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт. Там са акредитирани наблюдателят Никола Василев, журналистът Александър Дякович и Сава Киров.
В конния спорт България е представена от Владимир Стойчев и Крум Лекарски, които оставят отлични впечатления с изявите си.
Отборът ни по футбол с треньор Леополд Нич играе само една среща срещу тима на Ирландия ( 0:1 ).
В леката атлетика страната ни представят Кирил Петрунов, Васил Венков, Любен Карастоянов и Александър Цветанов.
Колоездачите Продан Георгиев, Манол Георгиев, Ботьо Стоянов, Милко Клайнер, Георги Абаджиев и Борис Димчев записват първо участие на олимпийски игри без особен успех.
Председателят на БОК полковник Ефтим Китанчев (1923-1925 г.) не заминава за Париж, за да може с предвидените за него средства да пътува състезател. Един морален жест, който българската олимпийска история цени много.