Първото участие на България в олимпийските игри през 1896 г.

Първото участие на България в олимпийските игри през 1896 г.

Колкото и да е невероятно, България взима достойно участие в един от най-съдбовните мигове в историята на световния спорт – възстановяването на Олимпийските игри в далечната 1896 г. Възобновителят на модерното олимпийско движение, с който днес се гордее цяла Европа и го счита като един от достойните представители на хуманизма в света, колкото и да е странно, е срещнал безразличие и затруднения във възстановяването на олимпийското движение не къде и да е, а от Стара Европа. Рискът от провала на неговите благородни идеи, в случай че І Олимпийски игри в Атина се проведат непълноценно, е бил голям. Именно за това, проявената солидарност и подкрепа от страна на младата Българска държава, която откликва на поканата на Организационния комитет на І Олимпийски игри през 1896 г., и до днес се цени като морален акт на подкрепа от МОК  и с това България остава в златните страници на международнното олимпийско движение.
Нашето правителството разглежда на свое заседание от 15 март 1896 г. доклада на министъра на просветата Константин Величков и взима следното решение с протокол № 3046:
„Разрешава се да се командироват в Гърция петима души членове от Българското гимнастическо дружество „Юнак”, за да представляват това първо българско дружество в тържеството по случай отпразнуването хилядагодишнинатаот първата олимпиада и подновяването на олимпийските игри като на командированите за тази цел лица  се отпуснат 20 лв златни и пътни според представените от тях сметка по ІІ клас билети.”

Всъщност, това е първият известен досега държавен документ, в който правителството на една държава определя свои официални представители на І Олимпийски игри. С този факт българската държава категорично заявява желанието си за сътрудничество със съвременното олимпийско движение и МОК.

Българската делегация е съставена според условията и изискванията на поканата от членове на І гимнастическо дружество „Юнак”, което има само една година организационен живот. Ръководител е Тодор Йончев, справедливо наричан Патриарх на телесната култура в България, и членове: Шарл Шампо – най-изявеният в спортно-техническо отношение швейцарски учител, създал първото поколение български гимнастически дейци, Панайот Белев – учител в Габрово и София, една пламенна личност, автор на много книги, деен участник в главатарските курсове. Другите двама наши участници – Димитър Илиев и Иван Пенчов – са млади гимнастици, които дълги години сътрудничат на юнашката организация.
Не е известно кога и как делегацията пътува за Атина. Знае се, че  нашата делегация пристига на третия ден от игрите и е посрещната много ласкаво от полковник Фокианос, заместник-председател на Организационния комитет на игрите.

За участие в състезанията е включен единствено швейцарският учител Шарл Шампо.
В официалните протоколи на игрите той се е записал Шарл Шампов, което подчертава неговото лично убеждение и намерение да се състезава за България като представител на дружеството „Юнак”.  Шампо взима участие в състезанията по гимнастика – индивидуални изпитания на прескок на кон, кон с гривни и успоредка. Тези сведения не са потвърдени, защото протоколите от тогава не са запазени, а се черпят сведенията от официални доклад на Филемон, който също така помества сведенията за пристигането на българската делегация. Шампо се класира на 5-то място на прескок на кон.
На следващия ден след закриването на Олимпийските игри чуждестранните делегации са били поканени на закуска в двореца на гръцкия крал, на която присъства и ръководителят на българската делегация Тодор Йончев.