Със скокове във вода и „приводняване връз тюфлеци“, българската синхронна двойка се нареди на шесто място в първите европейски игри Баку2015. Към това бе добавен и един финал индивидуално на кула в азербайджанската столица.
Димитър Исаев и Богомил Койняшки прекарват повече време през зимата в тренировки върху дунапрени и шалтета в комплекс „Червено знаме“ поради липса на зала за скокове във вода в България. Другите варианти са Белград, Украйна и Молдова, където техният свръхамбициозен млад треньор Георги Чобанов урежда подготвителни лагери.
„Шестото място е ценно за нас. Можехме и още по-добре, но в последния пети скок не показахме нужния синхрон и това ни попречи да стигнем до медалите,“ казва Димитър, който следващата година ще бъде абитуриент.
„Вината е в мен, не изпипах както трябва последното движение, но причината е, че трябваше да изберем максимална трудност, да рискуваме за да търсим място сред медалистите. Този път не се получи, но следващия ще стане,“ самокритичен е Богомил, който тези дни завършва 9-и клас.
„Много съм доволен от двете момчета. Конкуренцията е жестока и дори само това, че преодоляхме квалификациите е сигнал за прогрес. Шестото място и влизането във финала на Митко показват, че тези деца имат голям потенциал и той трябва да се разкрие,“ твърди техния треньор Георги Чобанов, който подготвя над 60 малчугани.
И двамата скачачи съжаляват, че нямат повече време за тренировки, тъй като училищните занимания не им позволяват двуразови занимания всеки ден. Отскоро са двойка в синхронните скокове, започнали са през януари и вече имат шесто място на Европейски игри. Състезанията в Баку, специално в плувните спортове са шампионати за 18-годишни, а постигнатото в азербайджанската столица амбицира допълнително двамата българи.
„Това, което най ни липсва са условия за скокове във вода целогодишно. През зимата използваме скочищата на гимнастици и акробати. Трудно е обаче да тренираш и прецизираш „приводняване“ връз дунапрени, тюфлеци и дюшеци. В басейна се гмуркаме с главата надолу, а това не може да се изпипва с тренировки на сухо,“ смята Митко.
„Приемаме класирането в Баку като началото на един нов проект, знаем, че можем да се развиваме. Имаме резерви. Мечтата ни естествено са олимпийски игри, синхронните скокове са в олимпийската програма и това още един стимул за нас двамата. Това, което ни липсва са условия и време за подготовка, гладни сме за тренировки и състезания,“ казва Богомил.
През лятото двамата са всеки ден на басейн "Дианабад“, доволни че поне там и през този сезон могат да изпипват нещата в детайли и да тренират както всички останали.
Димитър и Богомил, заедно с техния себеотдаен треньор Георги – трима свърхамбицирани българи, готови да се преборят със статуквото, проблемите и... системата. Всички те са и един проблясък, който ни напомня, че България е имала европейски шампион и в този спорт. Макар и преди вече 32 години.